Дънки, касетофони, уиски и шоколадови яйца се продаваха само срещу чужда валута. За мнозина магазините бяха витрина към недостъпния Запад Малък шоколад, чието съдържание не се знае предварително, дънки, които не се продават в обикновен магазин, или касетофон с марка „Сони“ – за няколко поколения българи това не са просто стоки, а спомен за „Кореком“. Магазините се появяват през 1960 г. и бързо се превръщат в едно от най-видимите лица на социалистическия дефицит.
Името идва от френското Comptoir de Représentation Commerciale – „кантора за търговско представителство“. В тях се пазарува със свободно конвертируема валута, а не с обикновени левове. Това превръща стоките зад витрините в нещо повече от покупки: те са знак, че притежателят им има долари, близки или роднини в чужбина, право да пътува или достъп до работа извън страната.
Магазинът, в който Западът беше на една витрина Още в първите години „Кореком“ носи значителни валутни постъпления. За периода от 1 февруари 1960 г. до 30 април 1961 г. чрез предприятието са реализирани около 608 хил. долара. Първоначално идеята е свързана и с обслужването на чужденци и чуждестранни мисии, но магазините скоро започват да привличат и български купувачи.
