В нощта срещу 19 ноември 1421 г. морето нахлува в земите на днешна Нидерландия. Дигите не издържат, водата преминава през защитните прегради и се устремява към селища, ниви, пътища и домове. Хората са застигнати от стихията в тъмнината, а цели общности губят домовете си. Бедствието остава в историята като наводнението на света Елизабет – една от най-разрушителните водни катастрофи в историята на Ниските земи.

Но зад драматичния разказ стои и една по-голяма история: вековната битка на хората в Нидерландия да отвоюват земя от водата – и да я опазят.

В началото на XV век районът около Дордрехт е богат земеделски край. Наричат го Гроте Ваард – Голямата земя. Обширни пасища, ниви и селища се простират между реките, а плодородната почва осигурява поминък на хиляди хора. Земята е отвоювана от влажните мочурища и защитена със сложна система от диги, канали и шлюзове.

Тази система обаче има слабо място. За да бъде превърната в обработваема земя, блатистата територия е отводнявана. Торфът е добиван за гориво и за извличане на сол. Постепенно почвата потъва, а нивото на земята се оказва все по-ниско спрямо околните води. Дигите, които трябва да пазят хората, вече са изправени пред много по-голям натиск.