Той е син на Джоузеф Чембърлейн, полубрат на Невил и Нобелов лауреат за мир. Историята го помни най-вече като един от архитектите на европейското помирение след Първата световна война На 16 октомври 1925 г., точно на 62-рия си рожден ден, Остин Чембърлейн поставя подписа си под документите, които трябва да върнат доверието между някогашните врагове в Европа. Мястото е швейцарският град Локарно, а резултатът е поредица от договори между Великобритания, Франция, Германия, Италия, Белгия, Полша и Чехословакия. Година по-късно Чембърлейн получава Нобеловата награда за мир за 1925 г. заедно с американския финансист Чарлз Доус.
Името му често остава в сянката на баща му Джоузеф Чембърлейн и на полубрата му Невил Чембърлейн. Самият Остин обаче прекарва 45 години в Камарата на общините и заема едни от най-важните постове в британската политика. Бил е финансов министър два пъти, министър на Индия, лидер на Камарата на общините и външен министър от 1924 до 1929 г.
Политик по наследство, но не по случайност Роден е в Бирмингам на 16 октомври 1863 г. като най-големият син на Джоузеф Чембърлейн. Майка му умира при раждането му, а баща му постепенно се превръща в една от най-влиятелните фигури в британския обществен живот. Остин учи в училището Ръгби и в Тринити колидж, Кеймбридж, след което прекарва девет месеца в Париж и една година в Берлин.
