Родена като Криста Пефген, тя преминава от модните подиуми и киното до „The Velvet Underground & Nico“, а после създава един от най-мрачните звуци в експерименталния рок Преди да стане гласът на една от най-влиятелните рок плочи, Нико вече е лице, което трудно се забравя. Родена като Криста Пефген на 16 октомври 1938 г. в Кьолн, тя започва да работи като модел още като тийнейджърка. Париж, модните списания и високите скули я превръщат в разпознаваема фигура, но киното първо ѝ дава шанс да се появи пред по-широка публика.
През 1960 г. Федерико Фелини я включва в „Сладък живот“. Появата ѝ е кратка, но достатъчна, за да я постави сред лицата на европейската бохема. Няколко години по-късно Нико се среща с Анди Уорхол в Париж. Той я кани в Ню Йорк и я въвлича в света на „Фактори“ – артистичната среда, в която музика, кино, мода и визуално изкуство съществуват едновременно.
Три песни, които променят биографията ѝ През 1966 г. Нико участва във филма на Уорхол „Челси Гърлс“, а паралелно с това се оказва в центъра на новия му музикален проект. Уорхол настоява тя да се присъедини към „The Velvet Underground“, въпреки че групата не я приема без напрежение. Резултатът е дебютният албум „The Velvet Underground & Nico“, издаден през 1967 г.
