На 5 ноември 2000 г. си отива един от най-разпознаваемите български социалдемократи. Лекар, политически затворник, депутат и партиен лидер, той остава свързан с демократичната промяна след 1989 г През есента на 1989 г., когато площадите в София се изпълват с хора, един възрастен лекар застава пред тях и говори за свобода, справедливост и солидарност. Това е Петър Дертлиев – човек, прекарал години в затвори и лагери, но запазил убеждението, че социалдемокрацията може да бъде морална и демократична алтернатива.
На 5 ноември 2000 г. Дертлиев умира в София след продължително боледуване. Той е на 84 години. Вестта предизвиква реакции от целия политически спектър. Президентът Петър Стоянов го определя като „абсолютен идеалист“ и подчертава, че преживяното в комунистическите лагери не е успяло да сломи духа му.
Лекарят, който избира политиката Петър Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в село Писарово, Плевенско, в семейство на учители. Завършва медицина през 1941 г. и започва професионалния си път като лекар. Още като млад обаче избира и политическата кауза. Социалдемократическите му убеждения го превръщат в противник на установения след 1944 г. режим.
