Защо голямата цел не винаги носи щастието, което сме очаквали, и как стремежът към успех може да се превърне в източник на тревожност и празнота Представата е проста: още една титла, още една сума в банковата сметка, още една победа — и животът най-сетне ще се подреди. Именно това очакване психолозите наричат „заблуда на пристигането“: убеждението, че след постигането на голямата цел ще настъпи трайно щастие, спокойствие и сигурност.
Терминът е популяризиран от психолога Тал Бен-Шахар. Проблемът не е в самите цели, а в обещанието, което им приписваме. Когато човек постави щастието си изцяло след финалната черта, всекидневието се превръща в чакалня, а постигането може да се окаже не празник, а край на смисъла.
Еуфорията отминава, животът остава Едно от най-цитираните изследвания по темата е публикувано през 1978 г. Филип Брикман, Дан Коутс и Рони Джаноф-Булман сравняват 22 големи печеливши от лотарията с 22 души от контролна група и с 29 души, претърпели парализиращ инцидент.
Печелившите не се оказват по-щастливи от контролната група. Нещо повече — те изпитват по-малко удоволствие от обикновени ежедневни занимания. Резултатът не означава, че парите не променят живота, а че човек привиква към новите условия. След първоначалния емоционален скок луксът, свободното време или високият статус постепенно се превръщат в новото нормално.
