През пролетта на 1903 г. Гоце Делчев поема към планината Алиботуш, където трябва да се проведе важен революционен конгрес. Той обаче никога не достига до нея. Днес най-високият й връх носи неговото име, а самата планина, известна като Славянка, продължава да крие изненадващи истории. Зад старинните легенди за злато и хайдути се появяват следите на забравена железодобивна индустрия, обезлюдени села и необикновено природно богатство. Това е една от най-малко познатите, но и най-интересните български планини.

Началото на 1903 г. е време на съдбоносни решения за българското революционно движение в Македония и Одринско. Подготовката за въстание навлиза в решителна фаза, но сред ръководителите на Тайната македоно-одринска революционна организация съществуват сериозни разногласия за момента и начина на неговото провеждане.

Гоце Делчев е сред противниците на прибързаното въстание. Той смята, че революционните комитети все още не са достатъчно въоръжени и организирани. След среща с Даме Груев през април двамата постигат съгласие за промяна на първоначалните планове.

Както свидетелстват документите, представени от Държавна агенция „Архиви“, Делчев се отправя към Серския революционен окръг. Там, в планината Алиботуш, е предвидено провеждането на окръжен конгрес, който трябва да обсъди най-важните въпроси около предстоящото въстание.