Как младият диктатор лавира в световната политика От големия глад през 90-те години до ядреното възпиране, от съюза с Русия до отказа от обединение с Южна Корея, историята на тази държава изглежда почти еднаква в продължение на десетилетия: бедна, затворена, но някак все по-значима в международната политика.
Северна Корея се появява в новините най-често с изпитания на балистични ракети, военни паради, заплахи към съседите и откъслечни подробности от живота на управляващата династия. Този образ обаче засенчва един въпрос, който си заслужава внимание. Как държава с толкова ограничени ресурси, под натиска на санкции и само три десетилетия след катастрофален глад, успява да се превърне в фактор между големите сили? Отговорът не може да се свие само до личността на Ким Чен-ун. Трябва да проследим по-дългия път на севернокорейската държава.
През неговото управление Пхенян разшири ядрения арсенал, разработи междуконтинентални балистични ракети, възстанови военното сътрудничество с Русия и потърси нови начини да извлече полза от съперничеството между великите сили. Страната обаче не се е освободила от икономическите ограничения. Недостигът на храни продължава, както и сериозните нарушения на човешките права. Оттук и парадоксът: една от най-затворените държави в света нараства по международно значение. Някак си това изглежда по-малко загадъчно, ако се върнем назад.





