Авторът на „Вик от каторгата“ прекарва години в лагер, а след промените става доайен на Седмото Велико народно събрание Стиховете му започват като мисъл, която не бива да бъде изгубена. В лагера на остров Персин край Белене Йосиф Петров ги съчинява наум, повтаря ги, докато ги запомни, а след освобождаването си ги записва и скрива в буркани, заровени в земята. Десетилетия по-късно тези текстове ще се появят в книгата „Вик от каторгата“.
На 16 октомври 2004 г. поетът умира на 95-годишна възраст. Роден е на 14 май 1909 г. в село Чирен, Врачанско, и още от млад съчетава учителската работа, литературата и обществения живот. Завършва Средното механотехническо училище в София, следва „Консулство и дипломация“ в Свободния университет, а по-късно работи около 30 години като учител по галванотехника. Бил е и Хумболтов стипендиант в Германия.
Поезия между свободата и мълчанието Първата стихосбирка на Йосиф Петров – „Родна земя“ – излиза през 1939 г. До 1948 г. той публикува още книги, но след това настъпва дълъг период, в който творчеството му остава извън официалния литературен живот. Причината е и политическата му позиция като участник в земеделската опозиция.
