В южния сръбски град месото на жар е повече от храна – то е занаят, местна памет и голям туристически празник В Лесковац димът от скарите е част от градския пейзаж. Миризмата на печено месо води към плескавицата, кебапчетата, мучкалицата и вешалицата – специалитети, с които южният сръбски град отдавна е спечелил славата на столица на сръбската скара. Тук скарата не е просто бърза храна, а занаят, който се предава от майстор на ученик.
Занаят, започнал преди повече от два века Традицията на лесковачката скара е на повече от 200 години. Местната кухня се оформя под влиянието на османската кулинарна традиция, но в Лесковац месото получава свой разпознаваем почерк – ситно смилане, внимателен подбор на суровината, умерено овкусяване и печене върху жар.
Тъкмо подготовката отличава местната скара от обикновеното хвърляне на месо върху нагорещена плоча. В публикация на „Политика“ легендарният майстор Александър Костич, известен като Аца Джоджа, си спомня: „Бях любопитен и още като ученик постоянно надничах в кухнята и гледах как се приготвя месото за скарата.“ Историята му показва как професията се е учила в кухни, механи и ресторанти, много преди да се превърне в туристическа марка.
Плескавица, кебапчета и „Лесковачки воз“
