Стереотипът е изграден от семейни конфликти, борба за граници и векове хумор, но изследванията не потвърждават, че тези отношения неизбежно са лоши Вицът е кратък, но образът е устойчив: тъщата или свекървата стои на прага, дава непоискани съвети, критикува домакинството и се опитва да решава вместо младото семейство. Понякога е властна, понякога зла, а в най-крайните шеги е представяна като човек, от когото трябва да се избяга. Така жената, която в реалния живот може да бъде баба, помощник и близък човек, се превръща във фолклорно „страшилище“.
Вицът започва от границата между две семейства Шегите за тъщи и свекърви са популярни в различни култури. Следи от този сюжет се откриват още в Древен Рим, а през XX век той се разраства заедно с краткия виц и масовата популярна култура. В традиционния му вариант тъщата или свекървата не е осмивана заради конкретна постъпка. Тя просто символизира намесата, властта и нежеланото присъствие.
Фолклористката Анастасия Фядотава отбелязва, че в тези шеги свекървата често е представяна като „външен човек“ в ядреното семейство. Именно тук се крие една от причините за трайността на образа: младата двойка иска да бъде самостоятелна, а родителят на единия партньор остава свързан с предишната семейна система. Когато тази граница е неясна, всяко мнение може да прозвучи като контрол.
