Образът ѝ се утвърждава чрез съветската преса, телевизията и интернет Когато в Русия се говори за Ванга, обикновено не става дума само за българската пророчица, живяла в Петрич и Рупите. Става дума за образ, изграден в продължение на десетилетия от списания, телевизионни филми, свидетелства на известни личности и интернет публикации. Така Вангелия Гущерова се превръща в един от най-разпознаваемите българи в рускоезичния свят.
Първите устойчиви връзки с руската публика се оформят още в късния съветски период. През 1963 г. съветската инженерка Елена Андреева посещава Ванга в България. По-късно разказът ѝ за срещата е публикуван в списание „Наука и религия“ – издание, което едновременно популяризира науката и критикува суеверията. През 1989 г. публикацията представя Ванга на читатели, които дотогава са я познавали най-вече от разкази и слухове.
Популярността идва в годините на несигурност Истинският пробив настъпва след разпадането на СССР. През 90-те години Русия преминава през политически, икономически и социални сътресения, а интересът към ясновидци, лечители и езотерика се разраства. Журналистът Анатолий Строев, работил дълго време в България, обобщава причината така:
„Популярна тя стана на прелома, през 90-те години, когато настъпиха разпад и разруха.“
