Представете си, че един ден на улицата срещнете непознат, който прилича поразително на вас. Той знае тайните ви, помни детството ви и твърди, че идва от бъдещето. Звучи като сюжет на холивудски филм, но подобни въпроси от десетилетия занимават най-големите умове във физиката. Можем ли наистина да прескочим столетия, да се върнем при младите си родители или дори да срещнем самите себе си? Отговорът се оказва по-невероятен от фантастиката – пътуването в бъдещето е научно възможно, но връщането в миналото може завинаги да остане забранено.
Всичко започва с една от най-революционните идеи в историята на науката. В началото на ХХ век Алберт Айнщайн доказва, че времето не е нещо абсолютно, което тече с еднаква скорост навсякъде във Вселената. То е свързано с пространството и може да протича различно в зависимост от движението и гравитацията.
Представете си два напълно еднакви часовника. Единият остава на Земята, а другият се качва на космически кораб и се отправя на пътешествие с огромна скорост. Когато корабът се завърне, часовниците вече няма да показват съвсем еднакво време. Колкото по-бързо се е движил пътешественикът, толкова по-голяма може да бъде разликата.
