Преди време попитах една пълна аудитория дали някой знае каква е националната кауза на България днес. Каква е нейната голяма идея, нейният идеал? Никой не успя да отговори. Аз също си признавам, че не мога да назова каква е националната кауза или цел на България към настоящия момент. Не говоря за целите, описани в стратегически документи. Те не са нищо повече от книжни обещания на чиновници, написани с единствената цел да правим онова, което сме свикнали от десетилетия – да симулираме. Липсата на отговор на този въпрос ме накара да се замисля какво очакваме от образованието?
Резултатите от международните изследване на PISA 2025 са катастрофални. 58% от децата са функционално неграмотни, а едва 1% от учениците стигат до средното за ОИСР ниво. Резултатите с всяко следващо измерване се влошават, което обяснява общото усещане сред обществото за все по-неграмотни деца с иначе добри дипломи. Както отбелязах, силата ни е в симулирането.
Нещо повече, децата и младите поколения изграждат все по-уродлива представа за успех. Тя бива подхранвана от социалните и традиционните медии, от фалшивите герои в лицето на голяма част от известните личности, както и от липсата на истински авторитети, способни да противостоят на ширещата се духовна нищета.
