Какво налага тази промяна в национален мащаб и как модерното лечение предпазва от усложнения? По темата разговаряме с д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар с над 30 години опит.
Д-р Николова, в практиката си през последните 30 години как видяхте да се променя лечението на захарния диабет в България?
Медицината се променя изключително бързо с всяко научно постижение, което веднага намира приложение в практиката. Ето, нося да ви покажа тази спринцовка – това се нарича „инсулинка“. Едно време, когато започнахме лечението с човешки инсулин през 1985 година, работехме с тях и изтегляхме инсулина от шишенца. Оттогава не е минал дори един човешки живот, но в медицината настъпиха огромни промени.
Когато инсулинът е открит през 1921 г., се е лекувало със свински инсулин. След това дойде човешкият, а след него – аналоговите инсулини. Защо? Защото винаги търсим по-доброто, по-новото, по-безопасното, това, което осигурява по-добър комфорт на нашите пациенти и по-добра преживяемост. Сиреч, дълги години в добър комфорт и здраве, така че диабетиците да живеят нормално и да нямат проблеми кога да се нахранят и как да си поставят инсулина.
