– Г-н Чеков, какво се случва в Париж? Какво искат протестиращите?
– Едни се вливат в други. Защото има няколко неща. Какво искат? Тоалетна хартия? Отопление ли? Защото това, което четем по медиите като причини за недоволство, не е така, всичко е демагогия. Това са хора, които са забравили и живеят в някакъв свят. Те искат, ама какво дават? Искат някаква материална база. Затова и в тези квартали нещата загрубяха ужасно.
– Да. И навсякъде, където има училища, обградени от емигрантски блокове. Аз го казах вече няколко пъти. Най-важното нещо е началното училище. Началното училище, където се учи да се чете и да се пише. Родителите наложиха да няма бележки. Защото който е с двойка, родителите му веднага идват да протестират пред вратата на училището. Оценките станаха с цветове.
– Българската общност не е ли подвластна на същите проблеми?
– Българската общност е много странна. Тя бяга от тези квартали. Тя няма тези проблеми. Защото нито полската общност, нито португалската, нито италианската са така. Българската е минимална, защото системата е такава, да кажем, безвизов режим. И понеже хората там са нуждаещи се и с минимални доходи, те се събират заедно. На такива места българите не могат да живеят.
