Има дни в календара, които спират забързания ни ход, за да ни напомнят кои сме, откъде идваме и на какво се крепи собствения ни свят. Такъв е 21 ноември – Въведение Богородично, денят, който Българската православна църква и народната ни традиция почитат като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.
В епоха на дигитална самота, размити граници и преходни стойности този празник, възкресен спомен от миналото, днес е живото спасително въже за настоящето и бъдещето на нацията ни.
Защото в основата му стои един от най-дълбоките символи в християнството – моментът, в който тригодишната Дева Мария е въведена от своите родители Йоаким и Анна в Йерусалимския храм.
С този акт те изпълняват дадения обет, во в същото време показват на света висшия смисъл на родителството. А той е да дадеш на детето си живот, подслон, но и духовен компас – светлина в душата и упование в доброто.
Въведение Богородично е празник на връзката между поколенията. Той показва отговорността на възрастните да поведат младите към светлината и на благодарността на децата към онези, които са им дали криле.
През вековете именно българското семейство е било нашата невидима крепост. Когато сме нямали държава, собствени институции и свобода, домът е бил и училище, и църква, и съдник, и закрилник.





