Докто Проспер Мениер, чието име се свързва с едно от най-неприятните заболявания на вътрешното ухо, е роден през 1799 г. във френския град Анже. По онова време медицината все още не разполага с надеждни методи за изследване на равновесния апарат, затова силните пристъпи на световъртеж се обяснявали със заболявания на мозъка и били свързани с резки нарушения в кръвоснабдяването и състояния, близки до епилепсията.
Завършил медицина в Париж, д-р Мениер работи в прочутата болница "Отел Дийо" с някои от най-известните лекари на своето време. През 1832 г. печели конкурс за университетски преподавател по медицина и се хабилитира, а дейността му по време на холерната епидемия го утвърждава като изключителен и компетентен в общата медицина лекар. Въпреки натрупания клиничен опит обаче той няма специализирана подготовка по заболяванията на ухото и вероятно никога не би насочил научните си интереси към тях, ако през 1838 г. не настъпва неочакван обрат в кариерата и живота му.
Този обрат настъпва след смъртта на един от основоположниците на отологията д-р Жан-Марк Гаспар Итар. Кончината му овакантява поста главен лекар на Парижкия институт за глухонеми. Сред претендентите за тази престижна и финансово привлекателна позиция кандидатства и д-р Никола Дело, считан за наследник на Итар, утвърден специалист по ушни заболявания с дългогодишен опит.
