„Заради алкохола забравих да родя. Заради алкохола с мъжа ми се разделихме.“ В тези две изречения се побира най-болезнената равносметка в живота на една 54-годишна жена, която ще наречем Ива.
В продължение на 20 години алкохолът постепенно превзема ежедневието ѝ. От вечерно питие след тежък работен ден се превръща в постоянна необходимост, която диктува решенията ѝ, разрушава отношенията ѝ с близките и измества мечтите ѝ.
Днес Ива е трезва. Последната дата, на която е употребила алкохол, е 28 декември 2021 година. Оттогава посещава групата на Анонимните алкохолици „Нови 24 часа“ в Русе, която тази година отбелязва пет години от създаването си.
Пред БТА тя разказва откровено за зависимостта, за многократните опити да спре да пие и за онзи момент, в който най-после разбира, че сама не може да се справи.
„Алкохолизмът не е срамно нещо, а е болест, която трябва да се лекува“, казва Ива.
Годината е 2000-а. Ива заминава за Съединените щати, за да работи и да търси по-добро бъдеще. Първоначално е сервитьорка, а по-късно става стюардеса на яхти и кораби.
Работата е тежка не само физически, но и психически. По думите ѝ ръководители и мениджъри я подлагали на постоянен натиск, възползвайки се от това, че идва от Източна Европа.
