Парите се изливат като река, технологичните компании строят огромни центрове за данни, а инвеститорите се надпреварват да открият следващия голям победител. Изкуственият интелект обещава да промени света, но сред хората, които финансират тази революция, започва да се прокрадва един неудобен въпрос: Ами ако похарчат трилиони, преди да разберат как ще си ги върнат?
Тъкмо това притеснение прозвуча на срещата на световните финансови лидери в Хонконг, проведена от 2 до 4 ноември 2026 година. На едно място се събраха около 280 представители на глобалния финансов елит, сред които близо 120 председатели и главни изпълнителни директори на големи компании.
Сред участниците бяха ръководителите на „Голдман Сакс“, „Морган Стенли“, „Блекстоун“, TPG и други институции, които управляват или насочват колосални капитали.
Те са свикнали да оценяват рискове, да прогнозират пазари и да решават къде ще отидат милиардите. Този път обаче най-показателното признание беше, че дори най-влиятелните финансисти не знаят накъде точно се движи технологията.
Джим Коултър, един от основателите на инвестиционната компания TPG, обобщи несигурността с три думи: „Не знам“.
Според него зад възторга около изкуствения интелект стои един от най-големите бизнес въпроси, пред които някога са били изправяни инвеститорите.
