На 2 ноември Българската православна църква почита паметта на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист. Историята им ни връща в IV век, когато християнската вяра се разпространява все по-широко в Персийското царство, но последователите ѝ стават жертва на жестоки преследвания.
Петимата светци са свързани с една от най-драматичните страници в ранната история на християнството. Според църковното предание те предпочели да понесат мъчения и смърт, вместо да се отрекат от Христос.
През IV век Персия е управлявана от могъщия сасанидски владетел Шапур II, известен в църковните жития и като Сапор. По негово време отношенията с Римската империя често са белязани от напрежение и военни конфликти.
Християнството вече е намерило последователи сред различни слоеве на персийското общество, включително сред хора, приближени до владетеля.
С разпространението на новата вяра обаче се засилва и подозрението към нейните последователи. Християните били обвинявани, че поддържат връзки с Римската империя, откъдето идва част от мисионерското влияние. Религиозната принадлежност започнала да се възприема като въпрос на политическа лоялност.
Според житието на петимата мъченици Шапур първоначално поддържал мирни отношения с император Константин Велики. След смъртта му през 337 г. и последвалите конфликти с римския император Констанций II положението на християните се влошило.
