На този ден през 1885 година Сърбия обявява война на България в резултат на желанието си за териториално разширение на изток, както и от недоволството си от Съединението на Източна Румелия с Княжество България през септември същата година. Според Сърбия с акта на Съединението се нарушава "равновесието" на Балканите, което Берлинският конгрес от 1878 г. установява.
Австро-Унгария също изиграва важна роля за възпламеняването на конфликта между двете съседни държави. Тя се надява, че след като въвлече двете малки държави във военен конфликт ще успее да постигне по-лесно своите цели на Балканите.
Българското правителство прави всичко възможно военният конфликт да бъде избегнат, но усилията му не постигат успех. Българската делегация, която пристига в Белград, не успява да убеди крал Милан да се откаже от идеята за война. След като Виена изпълнява обещанието си към Сърбия за изплащането на голяма финансова помощ, крал Милан издава заповед за навлизане на сръбските войски на територията на България.
Военните действия започват на 2 ноември. От българска страна са мобилизирани общо 108 000 души, сред които са и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция. В мобилизацията участват и няколко хиляди доброволци. От сръбска страна военният контингент възлиза на 60 000 души.
