На 24 октомври Православната църква припомня една от най-трагичните страници в историята на ранното християнство. Това е историята на свети мъченик Арета и неговите сподвижници, които предпочели мъченията и смъртта пред отричането от Христос.
Събитията се разиграли преди близо 1500 години в град Наджран, разположен в днешна Саудитска Арабия, близо до границата с Йемен. Районът е свързан с древното Савско царство, познато и от библейските разкази.
През IV–V век християнството започнало да се разпространява в Южна Арабия, а Наджран се превърнал в едно от първите места, където новата вяра пуснала трайни корени.
В началото на VI век, по времето на византийския император Юстин I, над християнските общности в Южна Арабия надвиснала страшна заплаха.
Владетелят на химяритите Ду-Нувас, който изповядвал юдаизма, предприел жестоки гонения срещу християните. Първата му голяма жертва станал град Зафар. След превземането му голяма част от населението била избита, а християнските храмове били опожарени.
Жителите на града оказали смела съпротива. Тъй като не успял да сломи защитата им със сила, Ду-Нувас прибягнал до измама. Успял да спечели доверието им и бил допуснат зад крепостните стени.
Тогава започнало преследването на най-влиятелните християни.
