На 4 ноември Българската православна църква отдава почит на преподобни Йоаникий Велики и на светите свещеномъченици Никандър, епископ Мирски, и презвитер Ермей. Денят е посветен на силата на вярата, духовното смирение и непоколебимостта пред изпитанията.
Свети Йоаникий Велики е роден през 752 година във Витиния в семейство на бедни родители. Още като дете бил принуден да се грижи за семейното стадо, но от ранна възраст проявявал необикновена набожност и любов към молитвата.
Като млад постъпил в императорската армия, където служил шест години. Отличавал се с храброст и неведнъж бил награждаван за доблестта си. Въпреки военните успехи обаче сърцето му било устремено към друг живот – живот на молитва, самота и духовно усъвършенстване.
След като напуснал армията, Йоаникий се отдал на монашество и аскетичен подвиг. В продължение на близо седем десетилетия живял в пост, молитва и уединение. Според църковното предание Господ го удостоил с дара на прозорливостта и пророчеството. За него се разказва, че по време на молитва се издигал над земята, можел да става невидим за човешките очи и получавал закрила от дивите зверове.
Преданието свързва името му и с чудото по освобождаването на остров Тасос от нашествие на змии. До края на живота си Йоаникий бил смятан за един от най-големите духовни авторитети на своето време.
