На 21 октомври православната църква почита двама велики мъже на духа – Преп. Иларион Велики, един от първите пустинници на християнския Изток, и Св. Иларион, епископ Мъгленски – български светия, чието име е вплетено в историята на Второто българско царство.
Преподобни Иларион Велики е ученик на св. Антоний Велики и един от основателите на монашеския живот. Роден в Палестина, той напуска света още като младеж и се отдава на суров пост, молитва и безмълвие. Животът му е низ от чудеса – изцелявал болни, прогонвал нечисти духове, спирал суши и бедствия. Хората го търсели като последна надежда, а той приемал всеки с кротост и любов. Затова Църквата го нарича „баща на пустинята“ и го почита като образец на духовна сила.
Св. Иларион Мъгленски е наш, български светия – човек на знанието, строг монах и мъдър игумен, който по-късно става епископ на Мъглен. Времето му е белязано от борба с ересите, които разкъсвали християнските общности. Иларион не се страхувал да застане срещу заблудата – проповядвал, учел, изобличавал, но винаги с цел да върне хората към истината. Животът му бил толкова чист, че след смъртта му мощите се оказали нетленни и чудотворни. Цар Калоян ги пренася тържествено в Търново – знак на почит към светията и признание за духовната му сила. По-късно мощите са преместени в Цариград, а следите им се губят. Но почитта към светеца остава жива.
