На 28 октомври православният календар ни среща с една особено интересна фигура от българската история – царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, която след края на царския си живот приема монашеското име Теофана и е почитана като преподобна. На тази дата се възпоменават още света мъченица Параскева, светите мъченици Терентий, Неонила и техните чеда, преподобни Стефан Саваит и свети Димитрий, митрополит Ростовски.
Историята на Теодора е необикновена. Тя е дъщеря на влашкия воевода Иванко I Басараб, а според църковната традиция рожденото й име е Брайда. Около 1323 г. тя се омъжва за Иван Александър, който по това време все още е деспот в Ловеч.
Когато през 1331 г. Иван Александър се възкачва на българския престол, Теодора става царица и заема важно място в живота на Второто българско царство. Близо петнадесет години тя е до владетеля и подкрепя развитието на книжнината и духовния живот.
Името й се свързва и с дарителство. Тя е ктитор на църкви и манастири, сред които е посочван и Басарбовският скален манастир край Русе. В Софийския псалтир от 1337 г. царицата е представена като благочестива жена.
От брака си с Иван Александър Теодора има четири деца – Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен IV и Василиса.
Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, която приема християнството и получава името Теодора. Първата царица е отстранена от двора и напуска Търново.
