Тази седмица бях в телевизия 7/8. Снимахме, смяхме се, бъзикахме се и накрая, както винаги, си говорихме кога ще се видим следващата седмица. Тръгнах си, без дори да подозирам, че може би за последен път затварям тази врата. А вчера разбрах, че телевизия 7/8 приключва.
И ми стана мъчно. Защото понякога човек дори не осъзнава, че преживява нещо за последен път. Последният снимачен ден. Последният смях с екипа. Последното "айде, до другата седмица“. Казваш го съвсем спокойно, защото си сигурен, че ще има следваща седмица. А изведнъж разбираш, че може и да няма.
За някои хора 7/8 е просто телевизия, която спира. За мен това са седем години от живота ми. Седем години спомени, приятелства, мечти, разочарования, успехи и хора, които постепенно се превърнаха в мое семейство.
Малко хора знаят как започна моята история там. През 2019 година, когато Слави напусна bTV и създаде собствената си телевизия, аз бях едно момче с много желание да се докаже, на което доста хора преди това не бяха дали шанс. И тогава двама души промениха професионалния ми път. Първият беше Иво Сиромахов. Запознахме се на курс по творческо писане. Иво беше мой ментор. Пишехме разкази. Той забеляза мой разказ, публикува го в книга и години по-късно, когато вече се занимавах с видеа, ме покани в телевизията. Просто така. Защото беше видял нещо в мен.
