Когато работиш всеки ден, понякога на две или три места, а парите пак не стигат до края на месеца, към кого ще се обърнеш?
Когато нямаш пари за лекарствата на майка си, кой ще помогне?
Когато някой наруши правата ти или опасността стигне до границите на страната ни, кой ще застане зад теб?
Защо да имаш доверие на държавата, ако в най-трудния момент всеки трябва да се оправя сам?
“Тука е така.” За Андрей Гюров тези думи не бива да се превръщат в наследство за следващите поколения.
“Аз не искам да предадем това изречение на децата си. Искам да им оставим държава, в която няма да им се налага да го казват. И няма да имат причина да го казват”, казва кандидатът за президент.
Работят, плащат данъците си, грижат се за близките си, спазват закона. Опитват се да дадат на децата си повече, отколкото самите те са имали.
Не очакват чудеса. Очакват лечение, когато потърсят лекар. Защита, когато се обърнат към полицията. Последствия, когато някой наруши закона. Цени, които могат да си позволят.
Но когато институциите си прехвърлят отговорността, а политиците говорят за стабилност, която хората не усещат, доверието изчезва. И остава тежкото чувство, че си сам.
