"Моят подслон и моята буря", Арундати Рой, превод Юлия Гешакова, издателство "Лабиринт"
Индийската писателка, есеистка, активистка за граждански права и природозащитничка Арундати Рой създава мемоарна книга, в която главен герой не е тя самата, а нейната майка Мери Рой. Връзката между двете е сложна и мъчителна от първия ден на дъщерята до последния ден на майката. "За да преодолея бездната между любовта, която тя завеща на онези, до чиито живот се докосна, и бодлите, които заложи за мен – като кукички, които плават в кръвта ми и все още се впиват в меката тъкан, докато кръвта ми кръжи от и към сърцето ми – затова пиша тази книга."
Докато пресъздава семейната история, писателката описва и обществото в Индия през последния половин век. Отвъд клишетата и ярките боливудски образи, това е страна, в която разделението ври и периодично избухва в кръвопролития. Несправедливостите, верската нетърпимост, обезправяването на жените, съсипването на природата, кастите, невежеството – огромно изобилие от каузи, зад които да застане една жена войн като Мери Рой. Нещастното детство и трудностите от младостта, когато трябва да се грижи сама за двете си малки деца, не успяват да сломят духа ѝ, напротив, сякаш точно от тях произтича настървението, с което тя се труди, основава модерно училище, води съдебни битки и успява да се пребори за промени в законите.
