"Това да не ти е мандра?!". Различни са версиите как точно е възникнала тази любима на българския народ фраза, но едно е сигурно – тя визира онези бурни години преди комунистическия преврат през 1944 г., когато из българските гори се появяват партизаните. Тъй като революционният подем изисква сериозен калориен прием, партизанските отряди бързо откриват най-стратегическия обект в планината –селската мандра.
Мандрата по онова време е истинският Елдорадо на Балкана. Там има всичко, от което един нелегален боец се нуждае: питателно сирене, кашкавал, масло и най-важното – липсва държавна охрана. Нападането на мандра бързо се превръща в класически епизод от партизанския бит: влиза се решително, взима се каквото може да се изяде и носи, извиква се някой и друг лозунг за народната власт, след което отрядът се оттегля обратно в гъстака.
Един ден млад партизанин предложил да нападнат полицейски участък, за да си уреди лични сметки с местния полицай. Командирът го отрязал: "Какъв участък бе, туй да не ти е мандра!".
Девет десетилетия по-късно виждаме превъплъщения на партизанския дух и възгледи, като този път за враг на народа са нарочени чуждестранните търговски вериги и именно те са обект на редовни "набези" – и както се оказа – не само на властта, но и на мандраджиите.
