Първият тур на президентските избори в неделя постави антирекорд със своята ниска активност. До урните отидоха малко над 1,5 милиона гласоподаватели, като активността се очертава около 22%. За сравнение, през 2016 г. на първия тур на президентския вот гласуваха близо 4 милиона души, а през 2021 г. – около 2,5 милиона.
Обичайно избирателната активност на президентските избори е по-висока на първия тур, отколкото на балотажа. Досега има едно голямо изключение от тази тенденция – през 2001 г., когато вторият тур между Георги Първанов и Петър Стоянов привлича повече гласоподаватели след изненадващия резултат на първия тур.
Единственият вот с по-ниско участие е референдумът за АЕЦ "Белене", когато до урните отиват под 1,5 милиона българи, но той не е политически. Без него, първият тур на президентските избори от тази гадина е с най-ниската активност при изборите за Народно събрание, президент и Европейски парламент в съвременната история на страната. Тук заслужава внимание и фактът, че вотът за ЕП обикновено привлича под 35% от избирателите.
Сред посочените от анализатори причини за слабата активност са негативната кампания, впечатлението, че резултатът е предрешен, и недоверието към политическата класа. От значение е и отсъствието на две големи политически формации – ГЕРБ-СДС и ДПС.
