"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.

Когато някой спомене най-бързата българка в историята, съзнанието на всеки веднага свързва това определение с името на Ивет Лалова. Но малцина са тези, които знаят, че в разцвета на силите ѝ една от най-големите ѝ конкурентки в спринта беше друга българка. Става въпрос за Тезджан Наимова. Тя покори световния връх на ранна възраст, чу българския химн на най-високото стъпало в Европа, но бе отстранена от леката атлетика до живот и потъна в забрава.

Кариерата на Тезджан Наимова сякаш е определена от деня, в който е родена – 1 май 1987 година в Първомай. В ранното си детство тя се занимава с волейбол и баскетбол, но около 5-6 клас се запознава с "царицата". Вече покойният Таньо Танев разбира за потенциала ѝ от съучениците ѝ и един следобед я води в залата по лека атлетика. Наимова започва да тренира при Светлана Исаева, а само няколко месеца по-късно вече се подготвя под наставленията на Стойко Цонов. Младият специалист вижда бързината, с която тя разполага, и започва да я тренира в спринтовите дисциплини. Успехите на този тандем не закъсняват.