След непрекъснатото подновяване на правилника по художествена гимнастика, водещо до майсторска трудност в съчетанията през последните години, възниква въпросът: "Къде отиде красотата в този спорт?". Могат ли високите изисквания в съвременната гимнастика да вървят ръка за ръка с историческата ѝ същност – художествеността?
Българската школа е разпознаваема в световната гимнастика със своите виртуозност, артистичност и изящество в движението. Гимнастичките ни се превръщат в художнички, а телата им служат, за да разкажат история, обрисувана с естетична хореография.
През годините всичко това започна да изчезва заради увеличаването на броя на трудностите с тяло и уред в правилника. Днес се оказва все по-трудно да се открие златната среда между търсената усложненост в работата с уреда и създаването на красиво и артистично съчетание. Това се превръща в основна задача за Треньорската комисия към Българската федерация по художествена гимнастика. През последните 6 години комисията организира семинари, свързани с връщането на художествеността в художествената гимнастика.
