Л евски достави на милионите си привърженици още една невероятна европейска вечер. Победата като гост над Виктория Пилзен със сигурност ще си остане един незабравим спомен за всеки истински левскар. Въобще Синя България в момента е на върха на щастието. Хората, които обичат Левски не са били толкова щастливи от 20 години. От онази 2006-а, в която се съчетаха в едно четвъртфиналът за Купата на УЕФА, шампионската титла, дошла след паметен обрат над ЦСКА в битката за нея („червените“ водеха със 7 точки на полусезона), а през август същата година, Левски влезе и в Шампионската лига. Мечта, която се чакаше толкова много години.
Доста дълго пък доскоро се чакаше и 27-ата шампионска титла. Хулио Веласкес и момчетата му най-после я върнаха на „Герена“ след 17-годишно отсъствие и усмивките отново грейнаха на лицата на левскарите. Но въпреки това и титлата не е нещо невиждано в историята на клуба. Беше важно тя да се подплати с достойно представяне в Европа. А за това което правят Веласкес и играчите му по терените на стария континент от юли насам думата „достойно“ е твърде слаба.
