П рез лятото на 2012 година тогавашният изпълнителен директор на Висшата лига Ричард Скудамор имаше всички основания да бъде доволен. Английският футбол току-що беше осъществил поредната си голяма финансова сделка, след като телевизионните права за три сезона, от 2013/14 до 2015/16, бяха продадени за малко над 3 милиарда паунда. Това представляваше увеличение със 70 процента спрямо предишния договор и гарантираше рекордни приходи за всичките 20 клуба в елита. Скудамор обясни тогава, че моментът за преговорите е бил избран перфектно, защото първенството току-що беше предложило един от най-драматичните сезони в своята история. Никой обаче не подозираше, че 14 години по-късно именно клубът, който беше създал този незабравим спектакъл, ще се окаже в центъра на най-голямата криза за репутацията на английския футбол.
Само месец преди подписването на телевизионния договор Серхио Агуеро беше отбелязал най-известния гол в историята на Манчестър Сити. Аржентинецът се разписа в добавеното време срещу Куинс Парк Рейнджърс и донесе победата с 3:2, която измъкна шампионската титла буквално от ръцете на Манчестър Юнайтед. Това беше футболна драма в най-чистия ѝ вид, която обиколи света и помогна на Висшата лига да се превърне в още по-привлекателен продукт за телевизии, рекламодатели и милиони зрители.
