Временният селекционер на България Атанас Рибарски разкри любопитни и малко известни моменти от своя житейски и професионален път в откровен разговор за официалния подкаст на БФC. Той пое националния отбор през октомври, а сега се върна към началото на футболната си кариера, разказа за тежката травма в главата, довела до преждевременния край на състезателния му път, и сподели спомени за хората, оставили трайна следа в развитието му.
„Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомня си той.
А на въпроса кой е бил неговият идол, отговорът идва без колебание: „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“
Особено емоционална част от разговора е посветена на покойния Ферарио Спасов. Двамата работят заедно в „Берое“, където младият тогава треньор Рибарски получава уроци, чието истинско значение осъзнава години по-късно.
„За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказва Рибарски.
