"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Посивяла коса, безмилостен усет пред гола и фланелка, издърпана върху главата след поредното попадение. Фабрицио Раванели трудно можеше да бъде сбъркан. Италианецът се превърна в едно от запомнящите се лица на футбола през 90-те, а кариерата му предложи необичаен обрат: през май 1996 година отбеляза във финала на Шампионската лига и стана европейски шампион с Ювентус. Година по-късно изпадна от Висшата лига с Мидълзбро.
Между тези два момента Раванели успя да вкара хеттрик на Ливърпул още в английския си дебют и да помогне на новия си отбор да стигне до два финала за купите. Сезон, започнал с огромни очаквания, завърши без трофей и без място в елита.
Раванели започва футболния си път в родния Перуджа, а през 1992 година стига до Ювентус. Там трябва да намери мястото си сред нападатели като Роберто Баджо, Джанлука Виали и по-късно Алесандро Дел Пиеро. Преждевременно побелялата му коса му носи прякора "Бялото перо", но пред противниковата врата италианецът е достатъчно остър. През сезон 1994/95 завършва с 30 гола във всички турнири и помага на Ювентус да спечели титлата и Купата на Италия.
