На 1 ноември 1922 г. абдикира последният султан на Османската империя Мехмед VI.
Роден е през 1861 г. в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 г., след като законният наследник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.
Новият султан идва в тежки за империята години, започнали с революцията на младотурците и приключили с разгрома ѝ в Първата световна война. Френски и британски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от векове са били притежание на султана.
Подложен на натиск от Запада Мехмед VI е принуден да приеме Севърския договор. Това е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите – победителки в Първата световна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 г. и е част от Версайската система от договори.
От страна на Османската империя е приет от султана Мехмет VI, който се стреми да запази трона си, но движението на младотурците начело с Кемал Ататюрк отхвърля договора.
Основните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.
Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.
– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.
– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.
