Древен вирус е оставил генетична следа в ДНК на шимпанзетата, която изглежда изключва ген, активен в ранното развитие на човешкия мозък. Откритието предлага нова следа към обяснението как два близкородствени вида са развили различни мозъци.
Учени от университета в Лунд, Швеция, изследвали вирусна последователност, която преди милиони години е станала част от ДНК на шимпанзетата. Изследването им, публикувано в списание „Science Advances“, показва как генетичен материал, останал след инфекция, може да влияе върху съседни гени дълго след това.
Хората и шимпанзетата споделят по-голямата част от гените си, но наличието на едни и същи гени не означава, че те се използват по един и същи начин. По време на развитието клетките могат да включват или изключват определени генетични инструкции.
Екипът се съсредоточил върху ген, наречен LINC00662, и вирусен остатък, известен като PTERV1. Той принадлежи към група древни вируси, чийто генетичен материал се е вградил в ДНК на гостоприемниците и впоследствие се е предавал на следващите поколения.
За да проучат връзката, изследователите създали от стволови клетки на хора и шимпанзета малки структури, наподобяващи мозък, наречени органоиди. Те не могат да възпроизведат целия мозък, но позволяват да се изследват определени аспекти на ранното развитие на тъканите.
