В Газиантеп, недалеч от сирийската граница, има кафене, в което времето сякаш е спряло преди няколко столетия. Казва се „Тахмис Кахвеси“, основано е през далечната 1635 година и е сред най-старите кафенета в света.
През късната есен, когато снегът вече покрива високите върхове на близката планина Тавър, тук е особено уютно. През цветните витражи прониква мека светлина, в средата на помещението гори печка на дърва, а посетителите се събират около нея с малки, красиво изрисувани чашки в ръце.
Някои пият традиционното турско кафе с плътна пяна, което е част от ежедневието в цялата страна. Но истинската знаменитост на това място е друга напитка. Толкова необикновена, че привлича любопитни пътешественици от далечни краища на света.
Нарича се мененгич (menengiç kahvesi) и въпреки името си няма нищо общо с обикновеното кафе. В него няма нито едно кафеено зърно, нито капка кофеин.
Тайната на мененгич се крие в плодовете на терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus) – вид див шамфъстък, който расте в Средиземноморието и Близкия изток.
Местните жители събират плодовете, изпичат ги и ги смилат, за да получат ароматната основа на напитката. Получава се вкус, който трудно може да бъде объркан с нещо друго – наситен, ядков, с едва доловима горчивина.
