През последния месец представители на европейските институции и правителствата в Брюксел, Лондон, Париж и Варшава многократно ми задаваха един и същ тревожен въпрос: „Какво ще стане, ако се превъоръжим и крайната десница вземе властта?“
След десетилетия, през които Европа разчиташе в значителна степен на Съединените щати за своята отбрана, континентът започна безпрецедентно укрепване на военните си способности. Причината са два сериозни сътресения – пълномащабното руско нахлуване в Украйна и колебливото отношение на президента Доналд Тръмп към ролята на САЩ в НАТО.
Миналата година европейските съюзници поеха ангажимент до 2035 г. да отделят 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана и свързани с нея инвестиции вместо досегашния стандарт на НАТО от 2%.
Полша вече изразходва над 4% от БВП за отбрана, а балтийските държави – между 3,4% и 4%. Великобритания се стреми да достигне 3% до 2030 г., докато Франция, която в момента отделя около 2%, поставя укрепването на ядреното си възпиране в центъра на своите планове.
В реч през март френският президент Еманюел Макрон предложи по-тясно сътрудничество със съседните държави за възпиране на евентуални нападения. Идеята е френските ядрени способности да осигуряват допълнителна защита към американския ядрен чадър в рамките на НАТО.
