И ма народи, които казват „Колко красиво дете!“. Българинът обаче не може да остави красотата ненаказана. Той веднага предлага: „Да го нащипеш това красиво дете!“. Защо, питам аз? Какво е извършило невръстното същество, че заслужава подобна физическа разправа? Нима хубостта у нас е престъпление, за което наказанието се изпълнява с два пръста върху бузата?
Не стига това, ами бабата се намесва: „Да го изядеш!“. Ето ви още един български комплимент, който в цивилизования свят би заинтересувал полицията. Детето едва е проходило, а роднините вече обсъждат дали да го щипят, хапят или направо да го сервират.
Но върхът на нашата словесна нежност е: „Одрало ти е кожата!“. Казва се с възторг на гордия баща, когато детето прилича на него. Представете си англичанин, на когото съобщават, че синът му е одрал кожата. Човекът вероятно ще потърси линейка, дерматолог и адвокат. У нас обаче това е повод за семейно тържество.
А когато същото дете най-после заспи, майката въздъхва с облекчение: „Детето ми спи като заклано!“Боже Господи! Нима няма по-нежен начин да опишем спокойния детски сън? В други страни децата спят като ангелчета, като облачета, като малки принцове. Българското дете спи като жертва от криминалистичната лаборатория. А майката е щастлива, че най-после има тишина.
