Една здрава Републиканска партия би реагирала на това историческо отхвърляне на президента Доналд Тръмп по време на междинните избори с разкаяние и честен самоанализ. Нейните лидери биха очертали нов път напред и биха се отказали от онези елементи в дневния ред на Белия дом, които подтикнаха американските избиратели да предадат контрола над Камарата на представителите и Сената на САЩ на Демократическата партия – партия, която самите избиратели всъщност не одобряват особено.
Сведена до незначително присъствие в Конгреса и с напълно разстроена управленска коалиция – точно навреме за изборите през 2028 г. – такава Републиканска партия би могла да изгради по-устойчива коалиция от избиратели; такава, която не зависи от капризите на един нарцистичен политик, макар и притежаващ рядък, появяващ се веднъж на поколение талант.
Онези в партията, които биха били най-склонни да се изправят пред реалността и да поемат тежката задача по възстановяването на Републиканската партия, бяха елиминирани в силно републикански избирателни райони, в битките за места в Сената и за губернаторски постове – места, които по традиция не избират демократи. Единствените републиканци, които оцеляха, се оказаха защитени – било чрез манипулирано очертаване на избирателните райони (джеримендъринг), чрез упоритата подкрепа на избирателите им за Тръмп, или чрез комбинация от двете.
