Международен екип от изследователи преразгледа един от най-старите и най-точни записи за пълно слънчево затъмнение, получавайки уникални данни за това как въртенето на нашата планета се е променяло през хилядолетията. Съчетавайки историческа география с най-съвременни астрономически изчисления, учените са реконструирали подробно събитието от 17 юли 709 г. пр.н.е. и са моделирали външния му вид за древния град Цюйфу, столицата на китайското княжество Лу. Коригирането на географските координати позволи да се получат по-точни данни за въртенето на Земята и оценка на слънчевата активност.
Събитието е споменато за първи път в известните „Пролетни и есенни анали“, съставени няколко века след наблюдението. По-късно, приблизително седем века по-късно, „Книга Хан“ добавя допълнително уточнение: потъмнялото Слънце е описано като „напълно жълто отгоре и отдолу“. Изследователите предполагат, че това е един от най-старите писмени записи за видимостта на слънчевата корона – външната газова обвивка на звезда. Формата на короната показва, че по това време Слънцето е излизало от продължителен период на ниска активност, известен като Големия минимум на Омир.
