Квотата е увеличена от 300 на 1300 души седмично. До края на ноември 1978 г. по спогодбата се изселват още около 62 000 души Когато на 14 ноември 1977 г. в Анкара България и Турция подписват допълнителен протокол към спогодбата за изселване, въпросът за разделените семейства вече е отворен повече от десетилетие. Документът увеличава рязко броя на хората, които Турция трябва да приема – от 300 на до 1300 души седмично.
Новата квота важи до края на ноември 1978 г. По протокола в Турция се изселват още около 62 000 души. Така приключва основният етап на договореното между двете държави „събиране на семейства“, започнало с подписаната на 22 март 1968 г. спогодба.
Спогодбата от 1968 г. урежда кой може да замине Основният документ влиза в сила на 19 август 1969 г. Той дава възможност да се изселят български граждани от турски произход, чиито близки роднини са напуснали България и са се установили в Турция до 1952 г.
В обхвата попадат съпрузи, родители, баби и дядовци, както и определени категории братя, сестри и деца. Самото изселване е предвидено да се извършва всяка година между 1 април и 30 ноември, като първоначалното ограничение е до 300 души седмично.
„Настоящата Спогодба урежда въпроса за изселването на желаещите да се изселят в Турция български граждани от турски произход“, гласи първият член на документа.
