Преди 141 години, през ноември 1885 г., младата българска държава е изправена пред едно от най-тежките изпитания в своята нова история. Само два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, на 2 ноември, Сърбия напада България с надеждата за бърза военна победа и териториални придобивки.
Срещу добре подготвената сръбска армия, командвана от генерали, се изправя младото българско офицерство. След изтеглянето на руските офицери българските командири трябва сами да поемат отговорността за защитата на отечеството. Така войната остава в историята като „Войната на капитаните срещу генералите“.
Решаващите сражения се водят между 5 и 7 ноември при Сливница, където българската армия, под непосредственото ръководство на княз Александър I Батенберг, успява да спре сръбското настъпление и да премине в контраатака.
Имената на капитаните Атанас Бендерев, Олимпий Панов, Коста Паница, Радко Димитриев и Атанас Узунов завинаги остават свързани с тази славна страница от нашата история, въпреки последвалите им предателства, участието в русофилските бунтове и детронацията на княз Батенберг. Радко Димитриев дори участва в редовете на чужда армия (руската) по време на ПСВ.
