Приетият през 1919 г. закон предвижда и възбрана върху имотите на обвиняемите. Процесите завършват с присъди, преврат и последвала амнистия В края на 1919 г., само година след поражението на България в Първата световна война, Народното събрание създава специална правна основа за преследване на политиците, които според управляващите носят отговорност за националната катастрофа. Законът за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа е приет от 18-ото Обикновено народно събрание на 22 ноември и е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 203 от 9 декември 1919 г.
Законопроектът е внесен на 24 октомври 1919 г. Правителството на Александър Стамболийски поставя наказването на виновниците за двете национални катастрофи сред основните си политически цели. Първоначално законът е насочен най-вече към кабинета на Васил Радославов, управлявал страната през 1913–1918 г. и ръководил България при влизането ѝ в Първата световна война.
Имотите на обвиняемите под възбрана Законът обхваща не само министрите, но и други лица, за които се твърди, че са участвали в подготовката, обявяването или ръководството на войната. Сред тях са лицата, „които са взели активно участие за обявяване на войната 1915–1918 г., без да бъде предварително свикано Народното събрание“.





