На 17 ноември 1989 г. започва Нежната революция в Чехословакия, която само за няколко седмици слага край на четири десетилетия комунистическо управление. Двадесет и една години след смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор чехи и словаци отново излизат по улиците, този път решени да доведат борбата за свобода докрай.

През август 1968 г. съветските танкове нахлуват в Чехословакия, за да потушат реформите на Александър Дубчек и опита за изграждане на т.нар. ''социализъм с човешко лице''. Във военната интервенция участват и български части. Окупацията отнема човешки животи, а последвалата ''нормализация'' връща цензурата, политическите репресии и пълния контрол на комунистическата партия.

Но съпротивата не изчезва. Пражката пролет оставя след себе си поколение, което помни съветската окупация и отказва да приеме, че свободата трябва да бъде подчинена на Москва. Дисидентското движение, включително инициативата ''Харта 77'', продължава да защитава човешките права въпреки преследванията на режима.

На 17 ноември 1989 г. хиляди студенти излизат на демонстрация в Прага. Поводът е 50-годишнината от нацистките репресии срещу чешките студенти и паметта на Ян Оплетал, починал след раняване при антинацистки протест през 1939 г. Мирното шествие прераства в протест срещу комунистическата власт, а силите за сигурност го разпръсват с насилие.