Н ова книга за началото на бригадирското движение в България имаше премиера в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в сряда. Писателят Димитър Томов е автор и съставител на изследването „Младежи от община Павликени – сред първите бригадири на Хаинбоаз“. Изданието беше представено в присъствието на политици, изследователи, историци, общественици, както и на живи съвременници на бригадирското движение, което започва всъщност, когато все още сме били Царство България през 1946 година.
За поколенията, родени след 1945-а, когато светът още миришеше на барут и на обещания, изречени през стиснати зъби над карти и победени знамена – за тях, които днес карат по асфалта с включени климатици и заглушени радиа, Проходът на Републиката е просто линия на картата, сива ивица, която свързва две точки в учебника по география. Той е естествен като въздуха, като дъжда, като факта, че слънцето изгрява оттам и залязва оттатък – нещо, за което не се замисляш, докато някой не те спре и не каже: „Това не винаги го е имало. Имало е само камък, само тишина и вятър, който свистеше през цепнатините като глас на стар войник, останал сам“. Осем десетилетия. Осемдесет години не са просто число – те са цял човешки живот, от първия до последния дъх, от крехкото утро на детството до тежкия здрач на старостта, когато очите вече не помнят цветовете, а само формите.
