Колко струва един вреден навик? Много повече, отколкото предполагаме. Цената му не се измерва само с парите, които човек харчи, а и с последствията, които често плаща цялото общество – заболявания, загубена работоспособност, разходи за лечение и пропуснати икономически възможности. Когато милиони хора продължават да правят избор, за който знаят, че застрашава здравето им, последствията отдавна не са само личен проблем.

Тютюнопушенето е един от най-ярките примери. В България 37% от хората пушат – най-високият дял в Европейския съюз, а здравните и икономическите последствия се простират далеч отвъд индивидуалния риск. Но възможно ли е държавата да намали тази тежест, без да разчита единствено на забрани и по-високи данъци? Швеция показва различен подход – съчетание от политики за ограничаване на тютюнопушенето, дългогодишна употреба на бездимни тютюневи и никотинови продукти (най-вече снус) и диференцирано данъчно облагане.

Защо намаляването на вредата трябва да се разглежда не само като здравна, но и като икономическа стратегия? Какво би спечелила България, ако повече пълнолетни пушачи, които не успяват да се откажат, преминат към бездимни алтернативи? И кога високите акцизи започват да създават повече проблеми, отколкото решават? По тези въпроси разговаряме със здравния икономист Аркади Шарков.